…според късметите на Дядо Коледа за новата 2011 година. 🙂
За първа година ми се пада такова малко “количество” късмети — околосветско пътешествие и пари + малката монета. Пари, пари, ама как с толкова малко късмет — явно с повече работа.
От друга страна, парите купуват почти всичко. 😉
Успешна 2011 година на всички!
If you don’t have time to read on, here are the solutions which I’m aware of:
…read on if you are interested in the story of the above solutions and how they came to the world.
The open-source community is very strange by its nature. Motivating people to work for free is not a straightforward task, as you’ll see from the following story.
I needed an AVR programmer as I’m switching from Microchip to Atmel AVR microcontrollers, because their toolchain is free and open-source. And they also match the price and features of Microchip in general, at least for my needs. I didn’t want to buy any hardware programmers, as I already had the Bifferboard which supports GPIO.
So I decided to code an AVR programmer in Perl myself, for fun and education, and because the C code of avrdude seems too unclean and lacks documentation. That’s how biffavrprog was “born” and I offered it to the Bifferboard mailing list. You can review the thread about it.
You’ll notice that shortly after that, like about an hour later, I was criticized about why I re-implemented it all in Perl from scratch. Many valid arguments were mentioned, I explained my reasons too, but the most important lesson here is that… After a day, Radoslav Kolev developed a patch for avrdude, later on Biff made it faster, and in the end I managed to get the community involved in something of which they were only thinking doing “some day”.
An interesting way to inspire the open-source community… 🙂
Well, they weren’t 1001 nights but I really enjoyed all of them! A colleague and I were on a business trip, just the two of us, so instead of staying at home and watching TV, we tried the karaoke bars in Waltham, MA and the nearby area.
We had quite a lot of fun with “Joanne & Jethro Miles karaoke” at “Shopper’s Cafe”, and also at “Franco’s Pizzeria & Pub” in Waltham, MA. By the way, “Franco’s Pizzeria & Pub” deserves some more attention because:
Let’s not forget the Krayzee Horse pub where we felt like we were back at home in Bulgaria – nice bar and young gals and boys. Plus good sound setup too.
Let me introduce two of the guys I met at the karaoke bars.
…and also a very good singer, and a friend. Boy, we had some good them together. He shown me around and made sure I get an idea of the local American culture. I’m happy I met him and really felt the local spirit, thanks to him. It turns out people in Europe and in Massachusetts aren’t that different. Only the surroundings have like nothing in common – bars, streets, buildings, etc – everything was different, but not necessarily better or worse, just different. Well, Cliff, don’t forget about the two Bulgarian IT guys, one day we may return.
A “fresh guy” as his buddy Mac described him one night. Gerry is a 50-year-old mason with a huge truck. To my question “What do you use this big truck for”, he answered, “I carry bricks in there” 🙂 You would never guess he’s a mason if you hear him singing, he does it well. A friend of him heard him singing in his truck 20 years ago. Two years ago his friend started a music studio business and invited Gerry to try it out. The result is a CD with eight songs, copies of which Gerry has already given to people from Costa Rica, Canada, China, and now Bulgaria. Gerry’s secret weapon to karaoke success is that he never smoked cigarettes.
Keep on singing guys!
Суровите факти, датата е 28.Ноември.2009:
Предположих, че може би е имал предвид онази, другата каса. Затова писах до office@ticketpro.bg, с молба да ме свържат с него. Ето какво си разменихме по е-мейл с него:
Иван Захариев:
Здравейте,бихте ли ме свързали със Светослав Седлоев по е-мейл?
С него имаме започнат разговор от концерта на Милена във връзка с дублираните билети.Благодаря.
Светослав Седлоев:
Здравейте!
Радвам се, че успяхте да се свържете с мен. Ще ви помоля да ми дадете телефон за връзка, за да ви се обадя и да намерим решение на конфузната ситуация от съботната вечер.
Иван Захариев:
Skype или е-мейл е по-добре, съжалявам за упорството по този въпрос, но предпочитам каквото си говорим да го имам черно на бяло.Какви са опциите за решение на ситуацията според Вас?
Светослав Седлоев:
При въвеждането на редовете, запазени за ВИП Зоната е допусната техническа грешка и ред 19 е бил въведен от системния администратор под номер 11. Така всички клиенти закупили билет за ред 19 са получили билет с отпечатан ред 11 на него. От там се е получил и дублажът.
Това, което мога да направя е да Ви вьрна доплатената от Вас сума за ВИП зона (20 лв. на билет), или да Ви предложа билети за следващ концерт по ваш избор, който СМЕ ще организира в зала Универсиада.
Иван Захариев:
От това следва ли, че за ред 19 всъщност не са отпечатани никакви билети, т.е. по време на концерта ред 19 е бил празен?
Светослав Седлоев:
Става въпрос за ред 19, секция В, от страната на входа, на който се срещнахме.
В момента в който открихме причината и успях да достигна повторно до мястото (около 45 мин. след началото на концерта) на три четвърти от 19 ред имаше свободни места, които можеха да се ползват за настаняване на хората с дублирани билети и където успяхме да настаним част от тях.
За съжаление не можах да ви открия в тълпата, за което повторно моля за извинение.
Иван Захариев:
Приемам извинението.Всъщност Ваши колеги успяха да ме намерят по време на концерта, в 19:55.
Компенсацията няма да я коментирам; само ще дам като пример едно средно-статистическо заведение в Щатите – ако намериш боклук в храната или просто не ти харесва, няма вариант да ти върнат парите само за част от това, което не си изял 🙂 Сравнението ми може и да не е на място, но някакси веднага точно това ми хрумна. Както и да е.
Последен въпрос и Ви оставям да вършите някаква по-полезна работа: Кой поставя указателните табели пред и в залата? Примерно на входа пишеше “VIP вход”, но нямаше никакви други табели – кой сектор на къде е и т.н.
Чие задължение беше това?
П.П. Предполагам нямате нищо против да публикувам разговора ни в Интернет пространството? Ще Ви дам линк, за да можете да коментирате лично, ако имате желание.
Светослав Седлоев:
Това е задължение на охранителната фирма, която изгражда огражденията пред и в залата, и на тикетинг компанията, която трябва да постави указателните табели.
Поради факта, че промотърът за първи път изисква да се отцепва част от трибуните за ВИП Зона, без самите трибуни да са пригодени за това (с отделен, независим вход към тази зона) нямаше как да канализираме и отделим потока на гостите с ВИП билети. За това местата с номера бяха отцепени с предупредитена лента с надписи “ВИП Зона” вътре в самата зала и охраната и стюардите бяха концентрирани около нея. По този начин гарантирахме,че до зоната ще може да се стигне от всички подстъпи (двата входа на партера и двата на първи етаж), без да се образуват опашки.Не мога да ви забранявам да публикувате каквото и да било и не искам да бягам от отговорност. Напротив, мисля, че дискусията е полезна и основателните критики, които търпим ще ни помогнат да подобрим обслужването си за в бъдеще.
Оставам на Ваше разположение.
А аз оставям на всеки да си прави изводи за бизнеса в България на база фактите, които съм предоставил.
Докато разчиствах famzah.net попаднах на едно мое излияние по време на изпит по висша математика. Малко тъжно, доста вярно, но все пак не това е начинът, по който премина цялото ми обучение във ФаГИОПМ. Но това е един от начините 🙂
Благодарността ми към колежките и колегите е безгранична – без екипа, който имахме, нямаше да се справя/им.
П.П. По някаква причина тази страница излиза на трето място като се търси за FDIBA. Явно дори и Google надушва, че има нещо гнило в Дания… 😀
…is far from perfect and free of mistakes.
My mother language is Bulgarian. Why I started this blog in English then? Short answer is – to be able to reach more people. And because Bulgarians know enough English to read the articles. And because the subjects of my posts are not tightly connected with Bulgaria but would be rather more about technical stuff.
I will appreciate any comments on my English and style. Don’t be too harsh though – English is not the purpose of this blog, but rather the information on it.
Or why I started this blog?
As I already stated at my About page, I’m no experienced blogger and you may find out that my writing style in English is not very proficient. And short. My literature teacher in school used to tell me that I need to explain myself in a better detail, because it wasn’t enough to tell what I think, I had to explain it. Even though I couldn’t master that completely…
The reasons:
The style: I really don’t have much spare time and at the same time I have this problem that I want to make things perfect and research every detail, which takes a lot of time. I have to learn to make things faster, by completing them at 90% and finishing up the other 10% only if it really matters. So I’m not going to check every article like 10 times before posting it here (like I’m doing it now).
I hope that the information on the pages will be more valuable than the layout.
/contrib/famzah